Половинката на легендарния битълс лидер Джон Ленън, Йоко Оно навършва 74 години само след две седмици. Като подарък за рождения й ден излиза и първият й музикален диск, който тя кръсти иронично „Да, аз съм вещица"('Yes, I'm a witch').
По случай двойното събитие, испанският в. „Ел мундо" пусна ексклузивно интервю с нея. Йоко Оно бе намерена в сградата „Дакота", където продължава да живее и работи под призрачното присъствие на мъртвия си съпруг, което й дава сили да продължава да съществува.
Коя е най-обърканата представа на хората за Йоко Оно?
Йоко Оно: Изприказваха се толкова неща за мен, мното от тях лъжливи, който в един момент спрях да си правя труда да отричам в публичното пространство. Има обаче едно нещо, което направо ме влудява - това, че хората вярват, че не мога да пея. Казват че не пея, а ми крещя или вия. Истината е, че начинът ми на пеене, е обособен от музикалната японска култура. В Япония се пее по друг начин, както например фламенкото също има своята еспецифика. Използват се други характеристики на гласа. За това аз пея, да кажем, като използвам гласа си извън музикалния инструментал. Разбирам, че има различни хора, на някой може да харесва това, на други - не. Но, много моля, да не ми казват, че не мога да пея. Никой да не се опитва да ми отнеме това право.
Защо избрахте това име на новия си албум? Има ли общо с отмъщение към всички обиди, които сте получили откак сляхте живота си с този на Джон Ленън?
Йоко Оно: Когато композирах песента, на която кръстих албума „Да, аз съм вещица", в началото на 70-те, наистина се чуствах смачкана от всички неща, който се приказваха за мен. Така че, яроста и болката, които съм изпитвала тогава, е дало отпечатък и върху музиката, и върху текста на песента. Сега реших да се освободя от всичките клевети от миналото с известна доза чуство за хумор, казвайки на света: „Добре, продължавам да съм същата вещица. Има ли нещо лошо в това?" Очаквам и хората да го приемат така.
Веднъж Джон Ленън заяви, че сте „най-известната актриса с най-безизвестната постановка". Мислите ли, че този диск, най-накрая, ще промени това и ще излезете из под сянката на Джон?
Йоко Оно: Никога не съм искала да изляза из под сянката на Джон. Никога! За мен, това да чуствам неговата защита, не е нещо лощо. Винаги съм гледала на него като дърво, което ме пази от жарещите лъчи със сянката си и ми дава сила. Така беше когато беше жив, така продължих да го чуствам и след смъртта му. И не искам това да се променя. Дава ми сила да съществувам и в същото време да следвам собствения си път.
Как, според вас, би приел Джон Ленън албумът, ако можеше да го чуе?
Йоко Оно: Сигурна съм, че би му харесал. Той винаги казваше, че трябва да направя нещо, за да издам творчеството си. В началото на 80-те, доста версии на мои теми се изкараха в проекта „Всеки мъж има една жена" ('Every man has a woman'), изпяти от Елвис Костело, Роберта Флак и Хари Нилсън. Джон беше новатор и обичаше да чупи закостенелите модели, така че наистина вярвам, че би харесал звученето на диска ми.
Ваша ли бе идеята, да се смешат толко различни стилове в албума като DJ Spooky, Le Tigre, Flaming Lips, Cat Power, Apples in Stereo и други?
Йоко Оно: Не. Те бяха тези, които ми се обадиха и поискаха да се включат. Аз познавах някои от тях от преди, но никога не ми бе хрумвало, че може да им хареса моята музика, още по мално - да имат желание да я интерпретират по свой начин. Те изслушаха моите песни, всеки си избра някоя и имаха свободата да нагодят гласа ми към който и да е инструментален елемент, така че да се получи това, което на тях им харесва.
Какво слуша в къщи Йоко Оно?
Йоко Оно: От всички по малко. От класика до модерна музика. Но истината е, че имам една неописуема страст по индийската музика. Сега са едни времена, не много добри за музикалната индустрия, и в същото време блестящи за музикантите като цяло. Живеем в един момент от творчески изригвания. Интернет стана един освобождаващ интсрумент за музиката и за всички видове изкуство - прилича на все още обсъжданата епоха на 60-те години.
Вие трябваше да стигнете до 70 години, за да влезе в листата на съкралното списание „Billboard" (в категория - филмова музика) със парчето 'Walking on thin ice'. Успехът ви обаче накара зложелателите ви да обяват в публичното пространство, че ви е време да се пенсионирате...
Йоко Оно: Трябваше да преглътна много критики, като се почне от това, че бях с Джон, и се свърши с това, че съм жена. Времената не са променили: сега е ред да изтърпя това, че сам „стара". Пръвите признаци на стареенето трябваше да ги изживея когато бях едва на 30, така че в момента не гледам на това като на нещо ново. Мисля че от всички изкуства, музиката е най-жестока: изгмежда, че нямаш право да пееш след определена възраст. Винаги съм се противопоставяла на това, и сега - още повече. Мислех, че като навърша 70 ще започна да „залязвам", но съм се лъгала. Чуствам огромен заряд от творчески импулс. Правя само онова, което найстина ми доставя удоволствие и това ме подържа с младежки дух. Това е важното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар